Парижката декларация от 2015 г. и драматичните факти, които се случиха в Европа (Париж, Брюксел) и в други райони по света, подчертават необходимостта от включване на младежта и следователно на училищата в дълбок и ясен размисъл върху социалното въздействие, което оказва влияние върху нашите деца, особено като се има предвид, че няколко души, които изиграха активна роля в тези драматични събития, са родени в ЕС и са граждани на ЕС. Те действаха срещу цивилизацията в името на неправилно тълкуване на религиозни чувства.
Това е много драматичен сигнал, който ни подсказва, че трябва да обсъдим характера на гражданството и ролята на училището и образованието в създаването на бъдещи граждани, които са наясно с всичките си права и задължения. Европейското гражданство има динамичен и диалогичен характер: то е приобщаващо и се основава на взаимното обогатяване и културното разнообразие на членовете му. Неговото единство и стабилност са неразривно свързани със способността на институциите и гражданите да защитават и отговорно да поддържат плурализма. Поради тази причина един от основните елементи на европейското гражданство е междукултурността (Тематични доклади Eurydice 24, 2005): тъй като религията е парадигматичен елемент на културата (Hugen 2001), развитието на религиозния плурализъм и прилагането на инструменти за осигуряването му са необходими аспекти. В този смисъл образованието за религиозен плурализъм е ключ към постигането на гражданска осведоменост и социално сближаване при изграждането на напълно демократичен модел на европейско гражданство.
През 2007 г., за насърчаване изучаването и преподаването на религията в мултикултурен контекст, от Бюрото по демократичните институти и правата на човека на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОSСЕ) беше изготвен документ, озаглавен “ Ръководни принципи от Толедо за преподаването на различни религии и вярвания в държавните училища“. Целта на този документ е да стимулира зачитането на правата на човека, основните свободи и гражданските ценности в училищата чрез включването на семейства и религиозни организации. В т.нар. Подход, ориентиран към учениците, учителите играят ролята на фасилитатор в учебния процес. Въпреки че знанията им за съдържанието остават решаващи, интерактивни техники като дискусия, дебат, изследване, групова работа, проектна работа, драма и презентации играят важна роля. Също така, мнения, опит, чувства и размишления на учениците са силно взети под внимание при изучаване на въпроси, свързани с религия и различните вярвания.
Учениците се насърчават да отразяват собствените си убеждения, ценности и решения. Това понякога се нарича „учене от религията“, за разлика от „ученето за религията“. Създаването на безопасно учебно пространство, където всеки ученик се чувства достатъчно комфортно, за да даде своето мнение, е предпоставка за такава работа. Предвид динамичната природа на педагогиката, ориентирана към учениците и дискусиите, които предизвиква, е по-вероятно личните ценности и вярвания да станат видими. Тази отвореност може да осигури възможности за искрена и уважителна дискусия за вярвания и ценности.
Проектът е изправен пред определени нужди при предоставяне на учителите от началните училища на специфични методологии, за да се отговори на сложността на мултикултурните и мултирелигиозните общества, започвайки от лабораторията по гражданство, която училището е и трябва да бъде. В областта на образователното законодателство повечето европейски държави подчертават значението на насърчаването на култура на участие в училище, която се основава на демократичните ценности, включително уважение към другите, толерантност, взаимно доверие, солидарност и сътрудничество. От тези разпоредби произтича, че ефективното предаване на културата на гражданството не може да пренебрегне емоционалното измерение, което единствено участието е в състояние да осигури. Следователно участието се е утвърдило като образователен метод в Европа, тъй като не само гарантира свободното изразяване на учениците, но и ефективен метод на съвместно обучение (Eurydice Thematic Report, n.24, 2005). От друга страна, от европейския опит не се вижда дали този инструмент е приложен към религиозното образование, чиито методи се основават на традиционните протоколи, вероятно несъответстващи на междукултурния контекст и на плуралистичното европейско гражданство.
Основното ядро на проекта е насочено към децата: чрез запознаване на учителите с религиозния плурализъм в Европа, проектът им предоставя когнитивните и методологични инструменти за разработване чрез метода на участие на иновативен педагогически модел, насочен към самостоятелно осъзнаване на учениците на плурализма в Европа. Чрез признаването и оценяването на религиозните преживявания учителите ще бъдат обучени да се справят с различията, за да станат фасилитатори в собствените си класове на процес на критично изследване, осъществяван от самите деца, в който те ще бъдат подтикнати да изразят своите нужди, виждане за себе си и за света и техните стремежи към религиозния плурализъм.